Трудностите и моралните задръжки при преместването на близък в дом за стари хора

Животът ви тече с пълна сила, събитията се нижат едно след друго. Изразът “старчески дом” е нещо твърде далечно от вас, гледали сте го само по телевизията. След малко се оглеждате и за пореден път осъзнавате, че децата ви са вече пораснали, имат свой собствен живот, изпълнен с динамика, поели са по своя собствен път.

Животът ви тече с пълна сила, събитията се нижат едно след друго. Изразът “старчески дом” е нещо твърде далечно от вас, гледали сте го само по телевизията. След малко се оглеждате и за пореден път осъзнавате, че децата ви са вече пораснали, имат свой собствен живот, изпълнен с динамика, поели са по своя собствен път. Развили сте успешна кариера, а за здравето си не може и да се оплачете. С радост откривате, че вече можете да отделите достатъчно средства за отдавна планирани начинания и пропуснати приключения.

Поглеждате на другата страна обаче и осъзнавате още нещо - вашите родители са прескочили дори възрастта на така наречената “късна младост”. Досега сме ги приемали като даденост, като вечното присъствие. Изливали сме си пред тях всички проблеми и несгоди. Разчитали сме на тяхната подкрепа във всяко едно отношение. Шокът идва с осъзнаването, че ролите са се разменили. Става така, че вече родителят ви има повече нужда от вашата помощ. Седмичното посещение за да си поговорите и наваксате, или телефонното обаждане вече не са достатъчни. Вашата постоянна и ежедневна грижа и присъствие стават наложителни. Така настъпва и моментът за взимането на важни и в много случаи на първо време, тежки решения. Да обгрижвате болен човек постоянно налага много жертви и оставя психически и физически следи върху вас самите. Тук не може да се говори за почивен ден или отпуска от тази отговорност.

Не всеки обаче може да си позволи лукса да смени изцяло начина си на живот. Не всеки би могъл да напусне работа по всяко време и да успее да преживява и да се грижи за възрастните си родители с полагащите му се допълнителни социални помощи.

Ако по-възрастния ни родител или роднина е с непроменено психическо състояние и макар болен, е напълно с разсъдъка си, често за да не се чувства в тежест, дори сам би избрал да се премести в старчески дом или хоспис.

В много от случаите, родителите ви дори биха се почувствали далеч по-добре в дома за стари хора, който са избрали сами или с ваша помощ. Ако трябва да говорим откровено, още по-добре и за вас и за тях би било, ако им позволите те да направят сами избора къде ще прекарат може би последните години от живота си. По този начин вие им гласувате доверие в момент, в който те самите са изгубили вяра и надежда в собствените си способности да се грижат за себе си и в способността да имат контрол над случващото им се.